Плъзгаща врата Natura Solid 96

Като обков в производството на прозорци се обозначават елементите, които правят възможно отварянето и затварянето на прозореца. Те включват заключващото устройство от отварящата се страна на прозоречното крило и необходимите насрещни части в касата, както и пантите от срещуположната страна на крилото. Към обкова се числи и цялата механика, която позволява прозоречното крило да бъде отваряно, а при въртящо-накланящия се прозорец – завъртано или накланяно. Дръжката на прозореца, с която се обслужва обковът, според професионалната терминология не се числи към обкова, но често също се има предвид, когато се говори за обков.

Като каса се обозначава неподвижната част от рамката, която се вгражда в прозоречния отвор и в която подвижната част на прозореца се движи чрез панти. В разговорния език за нея се използва и „прозоречен щок“, или „прозоречна рамка“ – за разлика от прозоречното крило. В производството на прозорци обаче касата и крилото заедно образуват прозоречната рамка. Същата терминология важи и за вратите. Говори се за врата каса или прозоречна каса.

Като дистанционери се обозначават онези елементи на прозореца, които образуват прехода между стъклената площ и профила на рамката. Те отговарят и за разстоянието между отделните стъкла на многослойния стъклопакет – оттам идва и името им. За да се постигне добра U-стойност и топлинните загуби по ръбовия уплътнител да се сведат до минимум, съвременните дистанционери вече не се произвеждат от алуминий, а от гъвкава структурна пяна, композитна пластмаса или неръждаема стомана с пластмасово покритие. Такива се използват, когато прозорецът трябва да бъде произведен с т.нар. „warm edges“, тоест с „топъл ръб“. Прозорци със стандарт за пасивна къща са възможни само с такива съвременни дистанционери.

Под монтажна дълбочина в производството на прозорци и врати се разбира дълбочината на рамковата конструкция, която тя изисква в зидарията. Тя се посочва в милиметри и при съвременните трислойно остъклени прозорци е най-малко 70 милиметра, а често дори 90 милиметра. По-старите прозорци обикновено имат по-малка монтажна дълбочина. При смяна на прозорци трябва да се има предвид, че съвременните прозорци с многослойно остъкляване имат по-голяма монтажна дълбочина от старите, които се заменят.

Прозорците и вратите трябва да защитават от дъжд, вятър, шум, а също и от крадци. Всички тези цели се обслужват от фалцовите уплътнения, при които се разграничават притворни уплътнения и средни уплътнения. Повечето прозорци, както и балконските или терасните врати, са оборудвани и с двата вида уплътнение. Уплътненията са изработени от еластична и издръжлива пластмаса. Притворното уплътнение се поставя отвътре и/или отвън на притвора на прозоречния профил. То затваря без прекъсване процепа между крилото и рамката, предотвратява проникването на студен външен въздух и не позволява топлината да напуска помещението. Освен това притворното уплътнение повишава стойностите на шумоизолация на прозорците и вратите. Благодарение на особената конструкция на фалцовите уплътнения водата – било конденз или проникнала дъждовна вода – се отвежда ефективно навън.

Съвременните прозорци и врати са конструирани така, че да задържат навън голяма част от уличния шум. Стойностите на шумоизолация (звукоизолационният показател) показват колко ефективно работи звукозаглушаването на даден строителен елемент.

Стандартът DIN 4109 „Шумоизолация в сградното строителство“ определя изискванията към шумоизолацията и установява класовете на шумоизолация. Стойността на шумоизолация се посочва в децибели (dB).

Пример: стойността на шумоизолация или звукоизолационният показател на прозорец със стъклопакет е 32 dB Rw,P (съответно Rw p). Означението Rw е ориентировъчната стойност, а P означава изпитвателна стойност (изпитана в лаборатория). Показателят 32 dB Rw,P показва, че изпитаният елемент намалява нивото на шума с 32 dB при измерванията в лабораторията.

В строителството важи изискването изпитвателната стойност на един елемент (Rw,P) да бъде с 5 dB по-висока от действителната стойност (Rw). Средно съвременен прозорец със стандартен стъклопакет пропуска само около 10% от шума.

Класове на шумоизолация и съответният звукоизолационен показател:

• Клас 1 25-29 dB
• Клас 2 30-34 dB
• Клас 3 35-39 dB
• Клас 4 40-44 dB
• Клас 5 45-49 dB
• Клас 6 над 50 dB

За жилищни и работни помещения като стандарт важи клас 1 на шумоизолация, за училища - класове 2 и 3, за болници - 3 и 4.

Като водоплътност при пороен дъжд се обозначава съпротивата на един строителен елемент (напр. прозорец, стъклена стена или врата) срещу дъжд, чиято отвесна посока на падане се променя от вятъра. Очевидно е, че динамичното налягане, което такъв дъжд оказва, се определя не само от силата на самия дъжд, но и от силата на вятъра.

При изпитването на прозорци и врати по отношение на водоплътността им елементите се напръскват при налягане от 0 до 600 Pa в продължение на 15 до 55 минути. Класификацията се извършва с цифри и букви, като цифрата от 1 до 9 съответства на изпитвателното налягане, а буквата (A или B) – на съответния метод на изпитване. A - незащитени (напр. от навес) прозорци и врати, B - частично защитена конструкция.

Дистанционерът с топъл ръб SWISSPACER се е превърнал в синоним на ефективното предотвратяване на топлинни мостове при прозорците. Той има особено изолационно действие по ръба на стъклопакета и определя разстоянието между стъклата. Така се предотвратява изтичането на топлина навън през ръба на стъклото през зимата и се намалява образуването на конденз.

Прозорците трябва да отговарят на все повече изисквания и особено в областта на топлоизолацията развитието през последните десетилетия е много напреднало. Многослойният стъклопакет е пример за това. Той обаче може да разгърне пълната си ефективност само ако в прозореца е вграден топъл ръб чрез дистанционери. Особено трислойното остъкляване извлича предимство от ефективния ръбов уплътнител, който свежда енергийните загуби до минимум и подпомага прозореца при топлоизолацията.

RAL-тон се наричат стандартизираните цветове от една цветова колекция, която от над 85 години е меродавна при определянето на цветовете и се разпространява от RAL GmbH под името RAL Classic.

На всеки цвят от каталога е присвоен четирицифрен номер. Първата цифра е систематична: 1 – жълти, 2 – оранжеви, 3 – червени, 4 – виолетови, 5 – сини, 6 – зелени, 7 – сиви, 8 – кафяви, 9 – бели/черни тонове, а следващите три цифри се избират последователно.

Срещу доплащане почти всички продукти – дървени прозорци, дървено-алуминиеви прозорци, алуминиеви прозорци, ролетни щори, както и външни подпрозоречни первази – могат да бъдат изпълнени в избран от Вас RAL цвят.

Първоначално са можели да се произвеждат само малки стъклени плоскости и шпросите са служели за тяхното разделяне. Днес шпросите се използват предимно по естетически съображения.

Разграничават се три различни вида:

Истински или разделящи стъклото шпроси

Под това се разбира вид шпроси, които разделят стъклото, така че всяко поле да бъде запълнено с отделно стъкло. Прозорци, съставени от няколко малки стъкла, днес почти не се срещат. Тази конструкция много прилича на първоначалния начин на производство и затова е и много трудоемка. Освен това при варианта с разделящи стъклото шпроси топлинните загуби са най-големи. Всяко прекъсване на стъклото е в пряка връзка с външната страна на прозореца и така се образува студен мост.

Неистински или залепени шпроси

Към неистинските шпроси се причислява т.нар. „виенска шпроса“, която е по-изгодната алтернатива на прозорците с истински шпроси. Този вид шпроси визуално не се различава от разделящите стъклото и е идеален за пресъздаване на тесни шпроси. Наложените шпроси само се залепват върху стъклото и допълнително се уплътняват със силикон. Затова те не влияят върху изолационните свойства на остъкляването.

Този вид шпроси изглежда особено красиво при къщи в селски стил или при реставрирани сгради, които са паметници на културата. Те придават на цялата сграда необикновен и исторически облик.

Вътрешни шпроси

Вътрешните шпроси се поставят като решетка в самото остъкляване. Така отпада трудоемката поддръжка на шпросната конструкция. Особеност при шпросите, разположени в междустъклието, е че при трислойни стъклопакети шпросата се намира само в едно от двете междинни пространства.

Днес прозорците с шпроси намират приложение предимно при санирането на сгради – паметници на културата, а при новото строителство служат по-скоро като дизайнерски вариант. Така те придават на прозореца и на цялата сградаособен характер.

Във Fensternorm можете стандартно да избирате между вътрешни шпроси с размер 18 mm или 8 mm и наложени шпроси с размер 26 mm. Разбира се, ще се постараем да изпълним (почти) всяко друго Ваше желание за размер.

Коефициентът на топлопреминаване, съкратено U от unit of heat transfer (единица за топлопреминаване), замени k-стойността в хода на европейското уеднаквяване. С измерването на U-стойността се определя топлинната загуба отвътре навън – на квадратен метър и на час при температурна разлика от 1°.

Топлоизолацията на един прозорец зависи от материала на рамката, от остъкляването и от херметичността. Изолационните свойства на прозореца се определят от U-стойността. Колкото по-малка е тази стойност, толкова по-добра е топлоизолацията.

При прозорците по принцип се разграничават три U-стойности. Коефициентът на топлопреминаване Uw се отнася за целия прозорец. В тази стойност влизат U-стойностите за остъкляването Ug и за рамката Uf.

• Uf = U frame – това е U-стойността на прозоречната рамка.
  Uf-стойността се определя чрез измерване за комбинацията рамка–крило. За площ при изчисляването на Uw-стойността се приема видимата ширина на профила.

• Ug = U glazing – това е U-стойността на остъкляването.
  Ug-стойността зависи от вида на газовия пълнеж в междустъклието, от разстоянието между стъклата и от техния брой.

• Uw = U window – това е U-стойността на целия прозорец.

Коефициентът на топлопреминаване за прозорци се изчислява по принцип при стандартен размер на прозореца 1,23 m x 1,48 m. Имайте предвид, че по-големите стъклени площи постигат по-добри стойности, тъй като при остъкляването са възможни по-добри U-стойности, отколкото при материала на рамката.

Според Директива 6 на OiB от 2011 г. при нормално остъкляване Uw-стойността не бива да надвишава 1,4 W/m2K. Германската наредба за икономия на енергия (EnEV) от 2014 г. ограничава коефициента на топлопреминаване до 1,3 W/m2K за стари сгради. За подходящи за пасивна къща се смятат прозорци с Uw-стойност не по-голяма от 0,8 W/m2K.