Алуминиев прозорец Schüco AWS 70.HI Classic

Като обков в производството на прозорци се обозначават елементите, които правят възможно отварянето и затварянето на прозореца. Те включват заключващото устройство от отварящата се страна на прозоречното крило и необходимите насрещни части в касата, както и пантите от срещуположната страна на крилото. Към обкова се числи и цялата механика, която позволява прозоречното крило да бъде отваряно, а при въртящо-накланящия се прозорец – завъртано или накланяно. Дръжката на прозореца, с която се обслужва обковът, според професионалната терминология не се числи към обкова, но често също се има предвид, когато се говори за обков.

Като дистанционери се обозначават онези елементи на прозореца, които образуват прехода между стъклената площ и профила на рамката. Те отговарят и за разстоянието между отделните стъкла на многослойния стъклопакет – оттам идва и името им. За да се постигне добра U-стойност и топлинните загуби по ръбовия уплътнител да се сведат до минимум, съвременните дистанционери вече не се произвеждат от алуминий, а от гъвкава структурна пяна, композитна пластмаса или неръждаема стомана с пластмасово покритие. Такива се използват, когато прозорецът трябва да бъде произведен с т.нар. „warm edges“, тоест с „топъл ръб“. Прозорци със стандарт за пасивна къща са възможни само с такива съвременни дистанционери.

Средното уплътнение, също както и притворното, е вид фалцово уплътнение. Тези уплътнения служат за защита на прозорците и вратите от пороен дъжд, шум и вятър. Средното уплътнение се поставя на средния фалц на прозоречния профил. То е изработено от еластичен и дълготраен каучук и затваря надеждно всички пролуки между рамката на прозореца или вратата и крилото. Специалната водосъбирателна камера на средното уплътнение се грижи проникналата или кондензирала вода да бъде събрана и отведена навън. Фалцовото уплътнение играе важна роля за оптимизирането на коефициента на топлопреминаване на прозореца и подобрява защитата от шум. Особено средното уплътнение на прозорците и вратите изпълнява функцията да задържа потенциалните крадци навън.

Съвременните прозорци и врати са конструирани така, че да задържат навън голяма част от уличния шум. Стойностите на шумоизолация (звукоизолационният показател) показват колко ефективно работи звукозаглушаването на даден строителен елемент.

Стандартът DIN 4109 „Шумоизолация в сградното строителство“ определя изискванията към шумоизолацията и установява класовете на шумоизолация. Стойността на шумоизолация се посочва в децибели (dB).

Пример: стойността на шумоизолация или звукоизолационният показател на прозорец със стъклопакет е 32 dB Rw,P (съответно Rw p). Означението Rw е ориентировъчната стойност, а P означава изпитвателна стойност (изпитана в лаборатория). Показателят 32 dB Rw,P показва, че изпитаният елемент намалява нивото на шума с 32 dB при измерванията в лабораторията.

В строителството важи изискването изпитвателната стойност на един елемент (Rw,P) да бъде с 5 dB по-висока от действителната стойност (Rw). Средно съвременен прозорец със стандартен стъклопакет пропуска само около 10% от шума.

Класове на шумоизолация и съответният звукоизолационен показател:

• Клас 1 25-29 dB
• Клас 2 30-34 dB
• Клас 3 35-39 dB
• Клас 4 40-44 dB
• Клас 5 45-49 dB
• Клас 6 над 50 dB

За жилищни и работни помещения като стандарт важи клас 1 на шумоизолация, за училища - класове 2 и 3, за болници - 3 и 4.

Прозорците, стъклените стени и вратите трябва да могат да издържат и на силен вятър. Колкото по-високо в сградата е монтиран съответният строителен елемент, толкова по-голямо е ветровото натоварване. Натоварването от вятър, на което е изложена сградата или нейните елементи, зависи освен това и от разположението на самата сграда.

Устойчивостта на вятър се класифицира по стандарта DIN EN 12210: от клас 0 (неизпитано) до клас 5 (висока устойчивост). Освен това се разграничават три класа (A, B, C) според относителното челно провисване при ветрово натоварване. Окончателната класификация на строителните елементи по отношение на устойчивостта им на вятър се извършва чрез комбинация от буква и цифра, като буквата обозначава класа на относителното челно провисване, а цифрата – класа на ветровото натоварване.

Под въздухопропускливост се разбира обменът на въздух между помещението и външната среда. Прозорците и вратите никога не са абсолютно въздухонепроницаеми. За оптималното качество на въздуха в помещенията това и не е желателно. Прекалено големият въздухообмен обаче също влошава качеството на живот и освен това води до високи разходи за отопление.

Въздухопропускливостта (по-рано означавана като a-стойност) днес се посочва чрез Q-стойността и се класифицира по стандарта DIN EN 12207. Когато става дума за цели елементи (напр. прозорци или врати), може да се посочи стойност, отнесена към площта – съотношението на обема въздух в m3 към площта за час (m3/m2 по h). При фугите може да се посочи стойност, отнесена към дължината – съотношението на обема въздух към дължината на фугата за час (m3/m по h). Като отправна точка служи налягане от 100 Pa.

Многокрилите прозорци разделят голяма прозоречна площ на отделни крила и могат да бъдат изпълнени с различен обков. Прозоречната площ може да бъде разделена чрез неподвижен среден пилон (наричан още вертикален или хоризонтален ригел) или чрез подвижен профил Stulp.

Профилът Stulp (наричан още подвижен пилон) е вертикалната профилна лайстна в крилото Stulp и се отваря заедно с прозореца като неделима част от крилото. Така при отворено крило се получава неразделен прозоречен отвор. При затворено крило Stulp (наричано още второстепенно крило) профилът служи като притвор за другото крило.

Прозорецът Stulp се състои от две свързани в средата крила. Главното крило има нормална дръжка, докато другото е снабдено с ръчен лост (отваряне в рамката).

Предимството на този прозорец е, че той може да се отвори „изцяло“, без по средата да остава неподвижен пилон. Освен това прозорците Stulp осигуряват елегантна, тънка конструкция и са особено подходящи за тесни прозоречни отвори.

Недостатък е, че само главното крило може да се накланя. За да се отвори второстепенното крило, първо трябва да се отвори главното.

При широки прозорци (от около 150 cm нагоре) е препоръчително да се постави пилон (ригел) за подобряване на стабилността при затваряне на крилата.

Съществуват шест класа на съпротивление с нарастващо защитно действие – от RC1N до RC6 – съгласно европейския стандарт DIN EN 1627 (старо обозначение до септември 2011 г. - WK 1 до WK 6). RC означава Resistance Class.

RC1N - опит за взлом с физическа сила като ритане, натиск с рамо, засилване, повдигане нагоре и подобни. Затова елементите от този клас на съпротивление са подходящи предимно като защита от вандализъм. Прозорците от клас 1 осигуряват само много ниска защита срещу взлом.

RC2 - случайният извършител опитва допълнително да разбие прозореца с прости инструменти като отвертка, клещи или клинове. Прозорците от клас 2 имат ниска до средна защита срещу взлом.

RC3 - извършителят опитва допълнително да проникне с втора отвертка и/или с кози крак. Прозорците от WK3 осигуряват висока защита срещу взлом. В частното жилище обикновено е достатъчна защита от клас RC 2 и RC 3.

RC4 - опитният извършител използва допълнително режещи и ударни инструменти, напр. брадва, секач, чук и длето, както и акумулаторна бормашина. Прозорците от клас 4 имат много висока защита срещу взлом.

RC5 - много опитният извършител използва допълнително електроинструменти, напр. бормашина, прободен трион или саблен трион и ъглошлайф с максимален диаметър на диска 125 mm. Прозорците от клас 5 имат изключително висока защита срещу взлом. Времето на съпротива е най-малко 15 минути. 

RC6 - много опитният извършител използва допълнително електроинструменти като бормашина, прободен или саблен трион и ъглошлайф с максимален диаметър на диска 230 mm. Прозорците от клас 6 имат извънредно висока защита срещу взлом, а времето на съпротива е най-малко 20 минути.  

Дистанционерът с топъл ръб SWISSPACER се е превърнал в синоним на ефективното предотвратяване на топлинни мостове при прозорците. Той има особено изолационно действие по ръба на стъклопакета и определя разстоянието между стъклата. Така се предотвратява изтичането на топлина навън през ръба на стъклото през зимата и се намалява образуването на конденз.

Прозорците трябва да отговарят на все повече изисквания и особено в областта на топлоизолацията развитието през последните десетилетия е много напреднало. Многослойният стъклопакет е пример за това. Той обаче може да разгърне пълната си ефективност само ако в прозореца е вграден топъл ръб чрез дистанционери. Особено трислойното остъкляване извлича предимство от ефективния ръбов уплътнител, който свежда енергийните загуби до минимум и подпомага прозореца при топлоизолацията.

Стандартите DIN са доброволен стандарт, разработен от Германския институт по стандартизация, и не са пряко задължителни. Тези препоръки се основават на резултати от изследвания в областта на техниката и науката, както и на практически опит, и спомагат за премахването на техническите пречки пред търговията. Поради общоевропейското сближаване на стандартите непрекъснато се извършват преработки или обновявания, включително в сектора на прозорците.

Германската политика по стандартизация е с международна насоченост. Само чрез работата в DIN германските експерти получават достъп до процесите на вземане на решения в наднационалните органи по стандартизация.

Разработени на международно равнище стандарти са например стандартите ISO или европейските стандарти EN.

В следващия раздел са изброени само някои от стандартите DIN, които могат да бъдат намерени в описанията на продуктите на интернет страницата на Fensternorm GmbH:

• DIN EN 673 - Стъкло в строителството – определяне на коефициента на топлопреминаване (U-стойност) – метод на изчисление
• DIN EN 410 - Стъкло в строителството - определяне на светлотехническите и слънчезащитните характеристики на остъкляванията
• DIN EN ISO 10077 - Топлинни характеристики на прозорци, врати и щори - изчисляване на коефициента на топлопреминаване
• DIN EN 1627- Врати, прозорци, окачени фасади, решетъчни елементи и щори - устойчивост срещу взлом - изисквания и класификация
• DIN EN 13501-1- Класификация на строителните продукти и конструкции по отношение на реакцията им на огън
• DIN EN 1627 - Врати, прозорци, окачени фасади, решетъчни елементи и щори - устойчивост срещу взлом - изисквания и класификация

Първоначално са можели да се произвеждат само малки стъклени плоскости и шпросите са служели за тяхното разделяне. Днес шпросите се използват предимно по естетически съображения.

Разграничават се три различни вида:

Истински или разделящи стъклото шпроси

Под това се разбира вид шпроси, които разделят стъклото, така че всяко поле да бъде запълнено с отделно стъкло. Прозорци, съставени от няколко малки стъкла, днес почти не се срещат. Тази конструкция много прилича на първоначалния начин на производство и затова е и много трудоемка. Освен това при варианта с разделящи стъклото шпроси топлинните загуби са най-големи. Всяко прекъсване на стъклото е в пряка връзка с външната страна на прозореца и така се образува студен мост.

Неистински или залепени шпроси

Към неистинските шпроси се причислява т.нар. „виенска шпроса“, която е по-изгодната алтернатива на прозорците с истински шпроси. Този вид шпроси визуално не се различава от разделящите стъклото и е идеален за пресъздаване на тесни шпроси. Наложените шпроси само се залепват върху стъклото и допълнително се уплътняват със силикон. Затова те не влияят върху изолационните свойства на остъкляването.

Този вид шпроси изглежда особено красиво при къщи в селски стил или при реставрирани сгради, които са паметници на културата. Те придават на цялата сграда необикновен и исторически облик.

Вътрешни шпроси

Вътрешните шпроси се поставят като решетка в самото остъкляване. Така отпада трудоемката поддръжка на шпросната конструкция. Особеност при шпросите, разположени в междустъклието, е че при трислойни стъклопакети шпросата се намира само в едно от двете междинни пространства.

Днес прозорците с шпроси намират приложение предимно при санирането на сгради – паметници на културата, а при новото строителство служат по-скоро като дизайнерски вариант. Така те придават на прозореца и на цялата сградаособен характер.

Във Fensternorm можете стандартно да избирате между вътрешни шпроси с размер 18 mm или 8 mm и наложени шпроси с размер 26 mm. Разбира се, ще се постараем да изпълним (почти) всяко друго Ваше желание за размер.

Коефициентът на топлопреминаване, съкратено U от unit of heat transfer (единица за топлопреминаване), замени k-стойността в хода на европейското уеднаквяване. С измерването на U-стойността се определя топлинната загуба отвътре навън – на квадратен метър и на час при температурна разлика от 1°.

Топлоизолацията на един прозорец зависи от материала на рамката, от остъкляването и от херметичността. Изолационните свойства на прозореца се определят от U-стойността. Колкото по-малка е тази стойност, толкова по-добра е топлоизолацията.

При прозорците по принцип се разграничават три U-стойности. Коефициентът на топлопреминаване Uw се отнася за целия прозорец. В тази стойност влизат U-стойностите за остъкляването Ug и за рамката Uf.

• Uf = U frame – това е U-стойността на прозоречната рамка.
  Uf-стойността се определя чрез измерване за комбинацията рамка–крило. За площ при изчисляването на Uw-стойността се приема видимата ширина на профила.

• Ug = U glazing – това е U-стойността на остъкляването.
  Ug-стойността зависи от вида на газовия пълнеж в междустъклието, от разстоянието между стъклата и от техния брой.

• Uw = U window – това е U-стойността на целия прозорец.

Коефициентът на топлопреминаване за прозорци се изчислява по принцип при стандартен размер на прозореца 1,23 m x 1,48 m. Имайте предвид, че по-големите стъклени площи постигат по-добри стойности, тъй като при остъкляването са възможни по-добри U-стойности, отколкото при материала на рамката.

Според Директива 6 на OiB от 2011 г. при нормално остъкляване Uw-стойността не бива да надвишава 1,4 W/m2K. Германската наредба за икономия на енергия (EnEV) от 2014 г. ограничава коефициента на топлопреминаване до 1,3 W/m2K за стари сгради. За подходящи за пасивна къща се смятат прозорци с Uw-стойност не по-голяма от 0,8 W/m2K.