Алуминиево-PVC подемно-плъзгаща врата Kömmerling HST 88 AluClip

Значително повишаване на стабилността на прозореца се постига чрез вграждането на стоманени усилвания по целия периметър на касата и на крилото (чак до ъглите на скосяването). Само благодарение на този детайл ъгловият лагер и ножицата могат да бъдат завинтени с всичките четири винта в стоманената сърцевина. Непрекъснатото завинтване е необходимо, за да се постигне носеща способност над 100 kg. Формоустойчивостта на профилната конструкция позволява реализирането на големи елементи.

Като обков в производството на прозорци се обозначават елементите, които правят възможно отварянето и затварянето на прозореца. Те включват заключващото устройство от отварящата се страна на прозоречното крило и необходимите насрещни части в касата, както и пантите от срещуположната страна на крилото. Към обкова се числи и цялата механика, която позволява прозоречното крило да бъде отваряно, а при въртящо-накланящия се прозорец – завъртано или накланяно. Дръжката на прозореца, с която се обслужва обковът, според професионалната терминология не се числи към обкова, но често също се има предвид, когато се говори за обков.

Прозорци с външна алуминиева обшивка

Обшивката от висококачествена алуминиева сплав се захваща отвън върху прозореца и обхваща крилото и касата. Тя придава на прозоречния елемент дълготрайна, устойчива на атмосферни влияния повърхност, богат избор от цветове, както и лесна поддръжка. Под обшивката се крие различна сърцевина: PVC или дърво.

Оформление на стени с външна обшивка

Външната обшивка е стенна облицовка, която се поставя пред носеща зидана конструкция и се свързва с нея. Това може да се направи по естетически или по топлотехнически причини. Чести примери за такива обшивки са облицовките с клинкер или облицовките от дърво, ламарина или PVC по външните стени. Като външна обшивка се смятат и поставените отвън изолационни материали, които след това се измазват или облицоват по друг начин.

При вътрешните стени се използват например облицовки от гипсокартон или дървени панели, композитни плоскости или плоскости от едри дървесни частици.

Прозорците и вратите трябва да защитават от дъжд, вятър, шум, а също и от крадци. Всички тези цели се обслужват от фалцовите уплътнения, при които се разграничават притворни уплътнения и средни уплътнения. Повечето прозорци, както и балконските или терасните врати, са оборудвани и с двата вида уплътнение. Уплътненията са изработени от еластична и издръжлива пластмаса. Притворното уплътнение се поставя отвътре и/или отвън на притвора на прозоречния профил. То затваря без прекъсване процепа между крилото и рамката, предотвратява проникването на студен външен въздух и не позволява топлината да напуска помещението. Освен това притворното уплътнение повишава стойностите на шумоизолация на прозорците и вратите. Благодарение на особената конструкция на фалцовите уплътнения водата – било конденз или проникнала дъждовна вода – се отвежда ефективно навън.

Съвременните прозорци и врати са конструирани така, че да задържат навън голяма част от уличния шум. Стойностите на шумоизолация (звукоизолационният показател) показват колко ефективно работи звукозаглушаването на даден строителен елемент.

Стандартът DIN 4109 „Шумоизолация в сградното строителство“ определя изискванията към шумоизолацията и установява класовете на шумоизолация. Стойността на шумоизолация се посочва в децибели (dB).

Пример: стойността на шумоизолация или звукоизолационният показател на прозорец със стъклопакет е 32 dB Rw,P (съответно Rw p). Означението Rw е ориентировъчната стойност, а P означава изпитвателна стойност (изпитана в лаборатория). Показателят 32 dB Rw,P показва, че изпитаният елемент намалява нивото на шума с 32 dB при измерванията в лабораторията.

В строителството важи изискването изпитвателната стойност на един елемент (Rw,P) да бъде с 5 dB по-висока от действителната стойност (Rw). Средно съвременен прозорец със стандартен стъклопакет пропуска само около 10% от шума.

Класове на шумоизолация и съответният звукоизолационен показател:

• Клас 1 25-29 dB
• Клас 2 30-34 dB
• Клас 3 35-39 dB
• Клас 4 40-44 dB
• Клас 5 45-49 dB
• Клас 6 над 50 dB

За жилищни и работни помещения като стандарт важи клас 1 на шумоизолация, за училища - класове 2 и 3, за болници - 3 и 4.

Прозорците, стъклените стени и вратите трябва да могат да издържат и на силен вятър. Колкото по-високо в сградата е монтиран съответният строителен елемент, толкова по-голямо е ветровото натоварване. Натоварването от вятър, на което е изложена сградата или нейните елементи, зависи освен това и от разположението на самата сграда.

Устойчивостта на вятър се класифицира по стандарта DIN EN 12210: от клас 0 (неизпитано) до клас 5 (висока устойчивост). Освен това се разграничават три класа (A, B, C) според относителното челно провисване при ветрово натоварване. Окончателната класификация на строителните елементи по отношение на устойчивостта им на вятър се извършва чрез комбинация от буква и цифра, като буквата обозначава класа на относителното челно провисване, а цифрата – класа на ветровото натоварване.

Под въздухопропускливост се разбира обменът на въздух между помещението и външната среда. Прозорците и вратите никога не са абсолютно въздухонепроницаеми. За оптималното качество на въздуха в помещенията това и не е желателно. Прекалено големият въздухообмен обаче също влошава качеството на живот и освен това води до високи разходи за отопление.

Въздухопропускливостта (по-рано означавана като a-стойност) днес се посочва чрез Q-стойността и се класифицира по стандарта DIN EN 12207. Когато става дума за цели елементи (напр. прозорци или врати), може да се посочи стойност, отнесена към площта – съотношението на обема въздух в m3 към площта за час (m3/m2 по h). При фугите може да се посочи стойност, отнесена към дължината – съотношението на обема въздух към дължината на фугата за час (m3/m по h). Като отправна точка служи налягане от 100 Pa.

Съществуват шест класа на съпротивление с нарастващо защитно действие – от RC1N до RC6 – съгласно европейския стандарт DIN EN 1627 (старо обозначение до септември 2011 г. - WK 1 до WK 6). RC означава Resistance Class.

RC1N - опит за взлом с физическа сила като ритане, натиск с рамо, засилване, повдигане нагоре и подобни. Затова елементите от този клас на съпротивление са подходящи предимно като защита от вандализъм. Прозорците от клас 1 осигуряват само много ниска защита срещу взлом.

RC2 - случайният извършител опитва допълнително да разбие прозореца с прости инструменти като отвертка, клещи или клинове. Прозорците от клас 2 имат ниска до средна защита срещу взлом.

RC3 - извършителят опитва допълнително да проникне с втора отвертка и/или с кози крак. Прозорците от WK3 осигуряват висока защита срещу взлом. В частното жилище обикновено е достатъчна защита от клас RC 2 и RC 3.

RC4 - опитният извършител използва допълнително режещи и ударни инструменти, напр. брадва, секач, чук и длето, както и акумулаторна бормашина. Прозорците от клас 4 имат много висока защита срещу взлом.

RC5 - много опитният извършител използва допълнително електроинструменти, напр. бормашина, прободен трион или саблен трион и ъглошлайф с максимален диаметър на диска 125 mm. Прозорците от клас 5 имат изключително висока защита срещу взлом. Времето на съпротива е най-малко 15 минути. 

RC6 - много опитният извършител използва допълнително електроинструменти като бормашина, прободен или саблен трион и ъглошлайф с максимален диаметър на диска 230 mm. Прозорците от клас 6 имат извънредно висока защита срещу взлом, а времето на съпротива е най-малко 20 минути.  

Дистанционерът с топъл ръб SWISSPACER се е превърнал в синоним на ефективното предотвратяване на топлинни мостове при прозорците. Той има особено изолационно действие по ръба на стъклопакета и определя разстоянието между стъклата. Така се предотвратява изтичането на топлина навън през ръба на стъклото през зимата и се намалява образуването на конденз.

Прозорците трябва да отговарят на все повече изисквания и особено в областта на топлоизолацията развитието през последните десетилетия е много напреднало. Многослойният стъклопакет е пример за това. Той обаче може да разгърне пълната си ефективност само ако в прозореца е вграден топъл ръб чрез дистанционери. Особено трислойното остъкляване извлича предимство от ефективния ръбов уплътнител, който свежда енергийните загуби до минимум и подпомага прозореца при топлоизолацията.

Непрекъснато растящото търсене на цветни прозорци и все по-широката гама от декори отварят пред архитектите и възложителите разнообразни възможности. Повърхностите на PVC прозорците се покриват с т.нар. декоративни фолиа и могат да бъдат фолирани едностранно или двустранно. Рамките могат да бъдат оформени различно отвътре и отвън. Така с прозорците и вратите можете да поставите привлекателни акценти както в интериора, така и по фасадата.

Според вкуса Ви прозоречните рамки могат да бъдат облечени с фолио, което например пресъздава естествения вид на дървото. При заблуждаващо сходство с истинските дървени прозорци те имат предимството, че не изискват висока поддръжка – не се налага да бъдат шлифовани или лакирани наново.

Фолиото за прозоречни рамки е изключително издръжливо, устойчиво на UV лъчи и на атмосферни влияния. То не избледнява с времето и рамката не променя външния си вид през целия експлоатационен живот на прозореца.

Изборът на цвят на прозорците зависи, от една страна, от облика на къщата, а от друга – от съществуващите строителни предписания в някои населени места. Законови изисквания има и за сгради, които вече са паметници на културата. При модернизация на стари сгради често фасадите не бива да се променят визуално, но сред нашите фолиа за прозоречни рамки ще намерите достатъчно цветови варианти.

Коефициентът на топлопреминаване, съкратено U от unit of heat transfer (единица за топлопреминаване), замени k-стойността в хода на европейското уеднаквяване. С измерването на U-стойността се определя топлинната загуба отвътре навън – на квадратен метър и на час при температурна разлика от 1°.

Топлоизолацията на един прозорец зависи от материала на рамката, от остъкляването и от херметичността. Изолационните свойства на прозореца се определят от U-стойността. Колкото по-малка е тази стойност, толкова по-добра е топлоизолацията.

При прозорците по принцип се разграничават три U-стойности. Коефициентът на топлопреминаване Uw се отнася за целия прозорец. В тази стойност влизат U-стойностите за остъкляването Ug и за рамката Uf.

• Uf = U frame – това е U-стойността на прозоречната рамка.
  Uf-стойността се определя чрез измерване за комбинацията рамка–крило. За площ при изчисляването на Uw-стойността се приема видимата ширина на профила.

• Ug = U glazing – това е U-стойността на остъкляването.
  Ug-стойността зависи от вида на газовия пълнеж в междустъклието, от разстоянието между стъклата и от техния брой.

• Uw = U window – това е U-стойността на целия прозорец.

Коефициентът на топлопреминаване за прозорци се изчислява по принцип при стандартен размер на прозореца 1,23 m x 1,48 m. Имайте предвид, че по-големите стъклени площи постигат по-добри стойности, тъй като при остъкляването са възможни по-добри U-стойности, отколкото при материала на рамката.

Според Директива 6 на OiB от 2011 г. при нормално остъкляване Uw-стойността не бива да надвишава 1,4 W/m2K. Германската наредба за икономия на енергия (EnEV) от 2014 г. ограничава коефициента на топлопреминаване до 1,3 W/m2K за стари сгради. За подходящи за пасивна къща се смятат прозорци с Uw-стойност не по-голяма от 0,8 W/m2K.