Алуминиеви прозорци Schüco AWS 90.SI+

Като обков в производството на прозорци се обозначават елементите, които правят възможно отварянето и затварянето на прозореца. Те включват заключващото устройство от отварящата се страна на прозоречното крило и необходимите насрещни части в касата, както и пантите от срещуположната страна на крилото. Към обкова се числи и цялата механика, която позволява прозоречното крило да бъде отваряно, а при въртящо-накланящия се прозорец – завъртано или накланяно. Дръжката на прозореца, с която се обслужва обковът, според професионалната терминология не се числи към обкова, но често също се има предвид, когато се говори за обков.

Като дистанционери се обозначават онези елементи на прозореца, които образуват прехода между стъклената площ и профила на рамката. Те отговарят и за разстоянието между отделните стъкла на многослойния стъклопакет – оттам идва и името им. За да се постигне добра U-стойност и топлинните загуби по ръбовия уплътнител да се сведат до минимум, съвременните дистанционери вече не се произвеждат от алуминий, а от гъвкава структурна пяна, композитна пластмаса или неръждаема стомана с пластмасово покритие. Такива се използват, когато прозорецът трябва да бъде произведен с т.нар. „warm edges“, тоест с „топъл ръб“. Прозорци със стандарт за пасивна къща са възможни само с такива съвременни дистанционери.

Средното уплътнение, също както и притворното, е вид фалцово уплътнение. Тези уплътнения служат за защита на прозорците и вратите от пороен дъжд, шум и вятър. Средното уплътнение се поставя на средния фалц на прозоречния профил. То е изработено от еластичен и дълготраен каучук и затваря надеждно всички пролуки между рамката на прозореца или вратата и крилото. Специалната водосъбирателна камера на средното уплътнение се грижи проникналата или кондензирала вода да бъде събрана и отведена навън. Фалцовото уплътнение играе важна роля за оптимизирането на коефициента на топлопреминаване на прозореца и подобрява защитата от шум. Особено средното уплътнение на прозорците и вратите изпълнява функцията да задържа потенциалните крадци навън.

Съвременните прозорци и врати са конструирани така, че да задържат навън голяма част от уличния шум. Стойностите на шумоизолация (звукоизолационният показател) показват колко ефективно работи звукозаглушаването на даден строителен елемент.

Стандартът DIN 4109 „Шумоизолация в сградното строителство“ определя изискванията към шумоизолацията и установява класовете на шумоизолация. Стойността на шумоизолация се посочва в децибели (dB).

Пример: стойността на шумоизолация или звукоизолационният показател на прозорец със стъклопакет е 32 dB Rw,P (съответно Rw p). Означението Rw е ориентировъчната стойност, а P означава изпитвателна стойност (изпитана в лаборатория). Показателят 32 dB Rw,P показва, че изпитаният елемент намалява нивото на шума с 32 dB при измерванията в лабораторията.

В строителството важи изискването изпитвателната стойност на един елемент (Rw,P) да бъде с 5 dB по-висока от действителната стойност (Rw). Средно съвременен прозорец със стандартен стъклопакет пропуска само около 10% от шума.

Класове на шумоизолация и съответният звукоизолационен показател:

• Клас 1 25-29 dB
• Клас 2 30-34 dB
• Клас 3 35-39 dB
• Клас 4 40-44 dB
• Клас 5 45-49 dB
• Клас 6 над 50 dB

За жилищни и работни помещения като стандарт важи клас 1 на шумоизолация, за училища - класове 2 и 3, за болници - 3 и 4.

Прозорците, стъклените стени и вратите трябва да могат да издържат и на силен вятър. Колкото по-високо в сградата е монтиран съответният строителен елемент, толкова по-голямо е ветровото натоварване. Натоварването от вятър, на което е изложена сградата или нейните елементи, зависи освен това и от разположението на самата сграда.

Устойчивостта на вятър се класифицира по стандарта DIN EN 12210: от клас 0 (неизпитано) до клас 5 (висока устойчивост). Освен това се разграничават три класа (A, B, C) според относителното челно провисване при ветрово натоварване. Окончателната класификация на строителните елементи по отношение на устойчивостта им на вятър се извършва чрез комбинация от буква и цифра, като буквата обозначава класа на относителното челно провисване, а цифрата – класа на ветровото натоварване.

Под въздухопропускливост се разбира обменът на въздух между помещението и външната среда. Прозорците и вратите никога не са абсолютно въздухонепроницаеми. За оптималното качество на въздуха в помещенията това и не е желателно. Прекалено големият въздухообмен обаче също влошава качеството на живот и освен това води до високи разходи за отопление.

Въздухопропускливостта (по-рано означавана като a-стойност) днес се посочва чрез Q-стойността и се класифицира по стандарта DIN EN 12207. Когато става дума за цели елементи (напр. прозорци или врати), може да се посочи стойност, отнесена към площта – съотношението на обема въздух в m3 към площта за час (m3/m2 по h). При фугите може да се посочи стойност, отнесена към дължината – съотношението на обема въздух към дължината на фугата за час (m3/m по h). Като отправна точка служи налягане от 100 Pa.

Защитата срещу взлом е свойството на един прозорец да оказва съпротива при опит за насилствено проникване в помещението, което трябва да бъде защитено. Европейският стандарт DIN EN 1627 определя изискванията и класификацията на противовзломните свойства на врати, прозорци, окачени фасади, решетъчни елементи и щори. Той важи както за различни начини на отваряне – въртене, накланяне, сгъване, въртене и накланяне, люлеене, плъзгане и навиване – така и за неотварящи се конструкции. За да се разпознаят възможните слаби места, се изпитва цялата конструкция, състояща се от рамка, стъкло, заключващ обков и т.н. Количествената оценка на съпротивата, която строителният продукт издържа при въздействие, се извършва чрез разпределяне в шест класа на съпротивление. Те от своя страна определят времената на съпротива, типовете извършители и други основни данни, като например обхвата на използваните инструменти.

Прозорците със защита срещу взлом притежават редица характеристики, които могат да предотвратят проникване – например обков с гъбовидни щифтове, закрепване към зидарията на различни места по рамката, устойчиво на пробив остъкляване, заключващи се дръжки, обезопасяващи елементи като блокиращи резета или щангови брави. Не винаги е необходимо да се закупува нов противовзломен прозорец, тъй като и съществуващите прозорци могат да бъдат дооборудвани.

RAL-тон се наричат стандартизираните цветове от една цветова колекция, която от над 85 години е меродавна при определянето на цветовете и се разпространява от RAL GmbH под името RAL Classic.

На всеки цвят от каталога е присвоен четирицифрен номер. Първата цифра е систематична: 1 – жълти, 2 – оранжеви, 3 – червени, 4 – виолетови, 5 – сини, 6 – зелени, 7 – сиви, 8 – кафяви, 9 – бели/черни тонове, а следващите три цифри се избират последователно.

Срещу доплащане почти всички продукти – дървени прозорци, дървено-алуминиеви прозорци, алуминиеви прозорци, ролетни щори, както и външни подпрозоречни первази – могат да бъдат изпълнени в избран от Вас RAL цвят.

Коефициентът на топлопреминаване, съкратено U от unit of heat transfer (единица за топлопреминаване), замени k-стойността в хода на европейското уеднаквяване. С измерването на U-стойността се определя топлинната загуба отвътре навън – на квадратен метър и на час при температурна разлика от 1°.

Топлоизолацията на един прозорец зависи от материала на рамката, от остъкляването и от херметичността. Изолационните свойства на прозореца се определят от U-стойността. Колкото по-малка е тази стойност, толкова по-добра е топлоизолацията.

При прозорците по принцип се разграничават три U-стойности. Коефициентът на топлопреминаване Uw се отнася за целия прозорец. В тази стойност влизат U-стойностите за остъкляването Ug и за рамката Uf.

• Uf = U frame – това е U-стойността на прозоречната рамка.
  Uf-стойността се определя чрез измерване за комбинацията рамка–крило. За площ при изчисляването на Uw-стойността се приема видимата ширина на профила.

• Ug = U glazing – това е U-стойността на остъкляването.
  Ug-стойността зависи от вида на газовия пълнеж в междустъклието, от разстоянието между стъклата и от техния брой.

• Uw = U window – това е U-стойността на целия прозорец.

Коефициентът на топлопреминаване за прозорци се изчислява по принцип при стандартен размер на прозореца 1,23 m x 1,48 m. Имайте предвид, че по-големите стъклени площи постигат по-добри стойности, тъй като при остъкляването са възможни по-добри U-стойности, отколкото при материала на рамката.

Според Директива 6 на OiB от 2011 г. при нормално остъкляване Uw-стойността не бива да надвишава 1,4 W/m2K. Германската наредба за икономия на енергия (EnEV) от 2014 г. ограничава коефициента на топлопреминаване до 1,3 W/m2K за стари сгради. За подходящи за пасивна къща се смятат прозорци с Uw-стойност не по-голяма от 0,8 W/m2K.