Алуминиево-PVC прозорци Kömmerling 76 AluClip

Значително повишаване на стабилността на прозореца се постига чрез вграждането на стоманени усилвания по целия периметър на касата и на крилото (чак до ъглите на скосяването). Само благодарение на този детайл ъгловият лагер и ножицата могат да бъдат завинтени с всичките четири винта в стоманената сърцевина. Непрекъснатото завинтване е необходимо, за да се постигне носеща способност над 100 kg. Формоустойчивостта на профилната конструкция позволява реализирането на големи елементи.

Като обков в производството на прозорци се обозначават елементите, които правят възможно отварянето и затварянето на прозореца. Те включват заключващото устройство от отварящата се страна на прозоречното крило и необходимите насрещни части в касата, както и пантите от срещуположната страна на крилото. Към обкова се числи и цялата механика, която позволява прозоречното крило да бъде отваряно, а при въртящо-накланящия се прозорец – завъртано или накланяно. Дръжката на прозореца, с която се обслужва обковът, според професионалната терминология не се числи към обкова, но често също се има предвид, когато се говори за обков.

Като дистанционери се обозначават онези елементи на прозореца, които образуват прехода между стъклената площ и профила на рамката. Те отговарят и за разстоянието между отделните стъкла на многослойния стъклопакет – оттам идва и името им. За да се постигне добра U-стойност и топлинните загуби по ръбовия уплътнител да се сведат до минимум, съвременните дистанционери вече не се произвеждат от алуминий, а от гъвкава структурна пяна, композитна пластмаса или неръждаема стомана с пластмасово покритие. Такива се използват, когато прозорецът трябва да бъде произведен с т.нар. „warm edges“, тоест с „топъл ръб“. Прозорци със стандарт за пасивна къща са възможни само с такива съвременни дистанционери.

Прозорци с външна алуминиева обшивка

Обшивката от висококачествена алуминиева сплав се захваща отвън върху прозореца и обхваща крилото и касата. Тя придава на прозоречния елемент дълготрайна, устойчива на атмосферни влияния повърхност, богат избор от цветове, както и лесна поддръжка. Под обшивката се крие различна сърцевина: PVC или дърво.

Оформление на стени с външна обшивка

Външната обшивка е стенна облицовка, която се поставя пред носеща зидана конструкция и се свързва с нея. Това може да се направи по естетически или по топлотехнически причини. Чести примери за такива обшивки са облицовките с клинкер или облицовките от дърво, ламарина или PVC по външните стени. Като външна обшивка се смятат и поставените отвън изолационни материали, които след това се измазват или облицоват по друг начин.

При вътрешните стени се използват например облицовки от гипсокартон или дървени панели, композитни плоскости или плоскости от едри дървесни частици.

Прозорците и вратите трябва да защитават от дъжд, вятър, шум, а също и от крадци. Всички тези цели се обслужват от фалцовите уплътнения, при които се разграничават притворни уплътнения и средни уплътнения. Повечето прозорци, както и балконските или терасните врати, са оборудвани и с двата вида уплътнение. Уплътненията са изработени от еластична и издръжлива пластмаса. Притворното уплътнение се поставя отвътре и/или отвън на притвора на прозоречния профил. То затваря без прекъсване процепа между крилото и рамката, предотвратява проникването на студен външен въздух и не позволява топлината да напуска помещението. Освен това притворното уплътнение повишава стойностите на шумоизолация на прозорците и вратите. Благодарение на особената конструкция на фалцовите уплътнения водата – било конденз или проникнала дъждовна вода – се отвежда ефективно навън.

Съвременните прозорци и врати са конструирани така, че да задържат навън голяма част от уличния шум. Стойностите на шумоизолация (звукоизолационният показател) показват колко ефективно работи звукозаглушаването на даден строителен елемент.

Стандартът DIN 4109 „Шумоизолация в сградното строителство“ определя изискванията към шумоизолацията и установява класовете на шумоизолация. Стойността на шумоизолация се посочва в децибели (dB).

Пример: стойността на шумоизолация или звукоизолационният показател на прозорец със стъклопакет е 32 dB Rw,P (съответно Rw p). Означението Rw е ориентировъчната стойност, а P означава изпитвателна стойност (изпитана в лаборатория). Показателят 32 dB Rw,P показва, че изпитаният елемент намалява нивото на шума с 32 dB при измерванията в лабораторията.

В строителството важи изискването изпитвателната стойност на един елемент (Rw,P) да бъде с 5 dB по-висока от действителната стойност (Rw). Средно съвременен прозорец със стандартен стъклопакет пропуска само около 10% от шума.

Класове на шумоизолация и съответният звукоизолационен показател:

• Клас 1 25-29 dB
• Клас 2 30-34 dB
• Клас 3 35-39 dB
• Клас 4 40-44 dB
• Клас 5 45-49 dB
• Клас 6 над 50 dB

За жилищни и работни помещения като стандарт важи клас 1 на шумоизолация, за училища - класове 2 и 3, за болници - 3 и 4.

Многокрилите прозорци разделят голяма прозоречна площ на отделни крила и могат да бъдат изпълнени с различен обков. Прозоречната площ може да бъде разделена чрез неподвижен среден пилон (наричан още вертикален или хоризонтален ригел) или чрез подвижен профил Stulp.

Профилът Stulp (наричан още подвижен пилон) е вертикалната профилна лайстна в крилото Stulp и се отваря заедно с прозореца като неделима част от крилото. Така при отворено крило се получава неразделен прозоречен отвор. При затворено крило Stulp (наричано още второстепенно крило) профилът служи като притвор за другото крило.

Прозорецът Stulp се състои от две свързани в средата крила. Главното крило има нормална дръжка, докато другото е снабдено с ръчен лост (отваряне в рамката).

Предимството на този прозорец е, че той може да се отвори „изцяло“, без по средата да остава неподвижен пилон. Освен това прозорците Stulp осигуряват елегантна, тънка конструкция и са особено подходящи за тесни прозоречни отвори.

Недостатък е, че само главното крило може да се накланя. За да се отвори второстепенното крило, първо трябва да се отвори главното.

При широки прозорци (от около 150 cm нагоре) е препоръчително да се постави пилон (ригел) за подобряване на стабилността при затваряне на крилата.

Съществуват шест класа на съпротивление с нарастващо защитно действие – от RC1N до RC6 – съгласно европейския стандарт DIN EN 1627 (старо обозначение до септември 2011 г. - WK 1 до WK 6). RC означава Resistance Class.

RC1N - опит за взлом с физическа сила като ритане, натиск с рамо, засилване, повдигане нагоре и подобни. Затова елементите от този клас на съпротивление са подходящи предимно като защита от вандализъм. Прозорците от клас 1 осигуряват само много ниска защита срещу взлом.

RC2 - случайният извършител опитва допълнително да разбие прозореца с прости инструменти като отвертка, клещи или клинове. Прозорците от клас 2 имат ниска до средна защита срещу взлом.

RC3 - извършителят опитва допълнително да проникне с втора отвертка и/или с кози крак. Прозорците от WK3 осигуряват висока защита срещу взлом. В частното жилище обикновено е достатъчна защита от клас RC 2 и RC 3.

RC4 - опитният извършител използва допълнително режещи и ударни инструменти, напр. брадва, секач, чук и длето, както и акумулаторна бормашина. Прозорците от клас 4 имат много висока защита срещу взлом.

RC5 - много опитният извършител използва допълнително електроинструменти, напр. бормашина, прободен трион или саблен трион и ъглошлайф с максимален диаметър на диска 125 mm. Прозорците от клас 5 имат изключително висока защита срещу взлом. Времето на съпротива е най-малко 15 минути. 

RC6 - много опитният извършител използва допълнително електроинструменти като бормашина, прободен или саблен трион и ъглошлайф с максимален диаметър на диска 230 mm. Прозорците от клас 6 имат извънредно висока защита срещу взлом, а времето на съпротива е най-малко 20 минути.  

Дистанционерът с топъл ръб SWISSPACER се е превърнал в синоним на ефективното предотвратяване на топлинни мостове при прозорците. Той има особено изолационно действие по ръба на стъклопакета и определя разстоянието между стъклата. Така се предотвратява изтичането на топлина навън през ръба на стъклото през зимата и се намалява образуването на конденз.

Прозорците трябва да отговарят на все повече изисквания и особено в областта на топлоизолацията развитието през последните десетилетия е много напреднало. Многослойният стъклопакет е пример за това. Той обаче може да разгърне пълната си ефективност само ако в прозореца е вграден топъл ръб чрез дистанционери. Особено трислойното остъкляване извлича предимство от ефективния ръбов уплътнител, който свежда енергийните загуби до минимум и подпомага прозореца при топлоизолацията.

Коефициентът на топлопреминаване, съкратено U от unit of heat transfer (единица за топлопреминаване), замени k-стойността в хода на европейското уеднаквяване. С измерването на U-стойността се определя топлинната загуба отвътре навън – на квадратен метър и на час при температурна разлика от 1°.

Топлоизолацията на един прозорец зависи от материала на рамката, от остъкляването и от херметичността. Изолационните свойства на прозореца се определят от U-стойността. Колкото по-малка е тази стойност, толкова по-добра е топлоизолацията.

При прозорците по принцип се разграничават три U-стойности. Коефициентът на топлопреминаване Uw се отнася за целия прозорец. В тази стойност влизат U-стойностите за остъкляването Ug и за рамката Uf.

• Uf = U frame – това е U-стойността на прозоречната рамка.
  Uf-стойността се определя чрез измерване за комбинацията рамка–крило. За площ при изчисляването на Uw-стойността се приема видимата ширина на профила.

• Ug = U glazing – това е U-стойността на остъкляването.
  Ug-стойността зависи от вида на газовия пълнеж в междустъклието, от разстоянието между стъклата и от техния брой.

• Uw = U window – това е U-стойността на целия прозорец.

Коефициентът на топлопреминаване за прозорци се изчислява по принцип при стандартен размер на прозореца 1,23 m x 1,48 m. Имайте предвид, че по-големите стъклени площи постигат по-добри стойности, тъй като при остъкляването са възможни по-добри U-стойности, отколкото при материала на рамката.

Според Директива 6 на OiB от 2011 г. при нормално остъкляване Uw-стойността не бива да надвишава 1,4 W/m2K. Германската наредба за икономия на енергия (EnEV) от 2014 г. ограничава коефициента на топлопреминаване до 1,3 W/m2K за стари сгради. За подходящи за пасивна къща се смятат прозорци с Uw-стойност не по-голяма от 0,8 W/m2K.